52 (НЕпърви) срещи

52 срещи? Ъмм, защо?

Романтичното ми аз, онова, което отказва да порасне, вярва, че любовта просто се случва. Срещаш някого и като магия, между вас се случва нещо – сякаш помежду ви потича река, която ви понася към онова бленувано “И заживели щастливо”. ❤ И вие не правите нищо. Любовта прави всичко за вас: тя ви дърпа ъгълчетата на устните нагоре, за да се усмихнете, дори когато сте сърдити; тя ви движи ръцете, за да прегърнете другия, когато сте му ядосани и ви се иска да послушате егото си; тя прави кафе сутрин, събира чорапите от пода, купува цветя и оправя леглото; тя ви изготвя графика, така че да имате време за всичко, тя мисли, приема, подкрепя… Както казват: любовта побеждава всичко! 

Обаче, любовта сама по себе си е безсилна. Ние сме тези, които ѝ даваме сили.

В реалния живот хората се карат, заради неизмити чинии, цупят се, заради неоправено легло, понякога се понасят по течението и не намират време един за друг, забравят силата на прегръдките и цветята, приемат се за даденост, инатят се, слушат егото… Колкото и силно да иска любовта да победи всичко, всъщност, цялата сила е в хората. А за хората е някак нормално да захвърлят любовта на пода, някъде между чорапите, и да си мислят, че тя сама ще стане оттам, ще ги халоса с тиган по главите, че да се опомнят и да се обичат отново. 

Ех, де да ставаше така. Ама не! Любовта е капризна. Иска да я носиш на ръце. Иска да я вдигнеш грижливо, да я сложиш в сърцето си, за да може да ти напомни кое е важното. За да те подсети, да купиш цветя за нея или студена бира за него; да направиш две кафета, вместо едно; да измиеш ти чиниите този път, да сготвиш вечеря, да покажеш нежност… 

Хора сме. Егото ни живее в нас.  Понякога се цупим, че трябва да свършим еди-си-какво, приемаме някои неща лично, ядосваме се, че сме неразбрани или недооценени, забравяме някои работи, казваме грешните думи, вземаме грешни решения; понякога си разливаме кафето, удряме колата, докато паркираме, чупим любимата си чаша, забравяме важни поводи… 🤷‍♀️ “Нищо човешко не ни е чуждо”. Само защото обичаме, не спираме да бъдем хора. 🙂

И тъй като е силно възможно да съм прозвучала леко цинично, бързам да изтъкна, че аз вярвам в силата на любовта! Но колкото и да е велика, не може да свърши всичко сама! Нужни сме ѝ! Да я носим в сърцата си и да следваме насоките ѝ. Да я слушаме. Да помним. Да не я приемаме никога за даденост! 

Любовта може и да не умее да побеждава всичко. Но човeкът, който я носи в сърцето си – може!

В наши дни, когато бързината и мултитаскинга са всичко, е толкова лесно да се пуснеш по течението и да приемеш любовта за даденост. За да не допукаме да се случи, можем да положим съзнателно усилие – малки прояви на нежност, интимни моменти, искрени обещания и специално място в графика. Любовта не е просто част от живота. Тя не е нещо, което да си спомняме от време на време, когато ни остане време. Тя е движеща сила, вдъхновение, живот. Струва си да се грижим за нея! 

Ето защо 52 срещи!

По една среща за всяка седмица от годината. 

Звучи толкова лесно и логично. Като нещо, което няма нужда да бъде предварително дадено обещание, като нещо, което не е нужно да слагаме в графика си. Какво толкова, 52 срещи, по една среща всяка седмица. Звучи естествено. (Поне на мен ми звучи естествено след всички прочетени любовни романи 😅 🤷‍♀️)  Обаче не е. Оказва се, че повечето хора забравят да ходят по срещи или го правят само, когато им остане време. И тъй като ние сме тези, които контролираме времето си, смятам, че е просто въпрос на решение. Решението да направите връзката си приоритет, за да намирате и отделяте винаги нужното време да бъдете наистина заедно. 

През изминалата година с Илия прекравахме изключително много време в компанията на другия, защото и двамата бяхме home office. Прекарвахме целия ден на едно място – вкъщи – но всъщност изобщо не бяхме заедно. Дори точно обратното! Най-лесно е да се скараш с любимия по време на работа! Повярвайте ми, от опит го казвам.😅 Това ме накара да осъзная, че да бъдете на едно и също място, и да бъдете наистина заедно, са коренно различни неща! Ние прекравахме в една и съща стая целия ден, ден след ден, а все по-рядко бяхме заедно. Планирахме свабтата си, а се карахме. И то много! Нещо трябваше да се промени! Да, хората, които се обичат се карат понякога и това е напълно нормално. Но освен да се карат, хората, които се обичат, винаги си дават сметка, кое е важното в живота и заедно насочват погледи натам! 

Но освен да се карат, хората, които се обичат, винаги си дават сметка, кое е важното в живота и заедно насочват погледи натам! 

Важното за нас беше да намерим време, в което да си говорим и да се слушаме; да се съсредоточим над онова, което има да сподели другият, а не само над собствените си чувства; да се посмеем заедно; да излезем от вкъщи; да направим нещо ново заедно! Да открием време и място, да сложим в графиците си островче, което да бъде само за нас и за нашата любов – без работа и задължения.

Понякога това е разходка из природата, друг път вечеря в нов ресторант или чай в картонени чаши в парка. Смисълът не е в това, какво точно ще правим, а в това да бъдем заедно и да се съсредоточим един върху друг, да общуваме, да си припомняме, че в лудницата на този живот, онова, което е най – ценно са хората, които обичаш, и които, ако си достатъчно голям късметлия, също те обичат! 

Тези моменти ни носят много! Затова тази година предизвикателството ни от нас самите към нас самите е 52 срещи: по една среща за всяка седмица от годината. Вдъхновихме се от едно страхотно семейство инфуенсъри – Alexa Jean Brown & Troy Lee Hunt, които се предизвикаха да излязат на 52 срещи още миналата година. Е, тази година решихме да се включим и ние!

Нямам търпение да видя как това ще повлияе на нашия семеен живот, как ще се отрази на ежедневието ни, какво ще промени, какво ще ни донесе… Нямам търпение да посветим повече време на нас! 

Със сигурност догодина по това време ще има нова статия, която да разкаже за цялото изживяване. А дотогава: не забравяйте да отделяте време за любимия човек! Ходете на срещи! Ние вече бяхме на цели 3 тази година и всяка една от тях ни накара да си спомним защо се влюбихме и защо избрахме да станем семейство!

Снимки: Атанас Божалов & Лукас Георгиев
(от онзи специален ден, в който станахме съпруг и съпруга пред закона)