Алберобело – да се изгубиш сред бяло-сивите трули

Обичам Италия! Обичам я от мига, в който кракът ми за първи път стъпи в Рим през 2017. Влюбих се в този град от пръв поглед, от първа глътка въздух. Има нещо специално в атмосферата му, което ме кара да се чувствам изпълнена със спокойствие и любов. Има нещо, което ме прави щастлива.

Освен Рим, съм посещавала и някои градчетата в Тоскана: Пиза, Флоренция, Монтекатини Терме и Лука – всяко пленяващо със своя чар и уникалност. Където и да отидеш в Италия ще срещнеш позитивизъм, ще откриеш силно ароматно кафе, ще усетиш лекота и спокойствие, ще се почувстваш у дома. И въпреки всичките прилики, ще се изненадваш пак и пак от всяко ново градче или селце.

Аз се изненадах приятно, когато посетихме за пръв път Южна Италия. Още с кацането в Бари усетих познатата топлина. Не само тази във въздуха, но и тази в сърцето. Първата ни спирка беше Алберобело. Толкова много снимки и видеа съм гледала от това градче, че нямах търпение да го видя и на живо!

Как да стигнем до Албербело?

Пристигнахме на летището в Бари рано сутринта. От летището, се качихме на shuttle bus (4 евро на човек в посока). С него стигнахме до Bari Centrale – гарата в Бари. Предварително бях проверила какви са най-удобните начини за трансфер Бари-Алберобело и затова, слизайки от shuttle bus-а, директно се насочихме към автобусната спирка Largo Sorrentino. Тя се намира на гърба на гарата Bari Centrale: слизате от shuttle bus-a, влизате в Bari Centrale и минавате през целия подлез, докато не излезете в задната част на гарата. Там, от другата страна на улицата, веднага вляво ще видите спрелите автобуси. Един от тях ще бъде автобусът за Алберобело.

Ние имахме леки перипети с това да намерим откъде всъщност се купуват билетите. На доста от магазинчетата имаше залепени табели “Biglieti Alberobello”, обаче всички ни казваха “Малко по-надолу”. И да, около 200-300 метра по-надолу има магазинче, което всъщност е единственото, което продава автобусни билети. (Ще го познаете по табелата с разписание на автобусите отпред. Останалите магазини имаха само импровизирани “табели” от бял лист А4, лепнат на витрината.) Добрата новина е, че заради туристите автобусите са много и на често: през има-няма половин час. Другият плюс – билетите за автобусите не са за конкретен час. Важат за всички автобуси през деня, в който са закупени.

Пътуването от Бари до Алберобело е около 1 час и 5/10 минути. Те обаче, минават неусетно, докато зяпаш през прозореца красивите гледки на южна Италия – маслинови и черешови дръвчета, множество кактуси, а с приближаването към Алберобело, тук-там и по някое самотно труло.

Какво да правим с багажа си, ако сме само за през деня?

Автобуса спира на една уличка в Алберобело, която е само на няколко минути пешеходно разстояние от историческия център и квартал Монти. Ние, обаче, се запътихме първо в обратна посока. Тъй като идвахме директно от летището, бяхме с две големи раници, които щяха адски да ни дразнят през топлия следобед. Предварително проучих къде можем да оставим багажа си на съхранение за през деня и открих един хотел, който предлага тази опция. Цената е 5 евро на багаж (раница/сак) за целия ден. За да резервирате не се изисква предплащане. Плащате на място и е на по-малко от 10 минути пеша от гарата в Алберобело, което е супер удобство!

Оставям линк: кликвате тук избирате датата, града, и услугата – в случая съхранение на багаж. Ние останахме доста доволни, така че определено го препопръчвам, ако имате багаж, който не искате да мъкнете със себе си, докато разглеждате Алберобело.

Трули – какво разказват легендите?

И вече без багаж, се отправихме към историческия център на Алберобело и неговите известни трули. Походихме около 15 минути и се озовахме на Piazza del Popolo – своеобразния център на градчето. Усетих любопитство да тръгна към площада, но щом се обърнах наляво, видях фонтана и църквата Santa Lucia (Света Лучия), а зад нея се разстилаше едно море от красиви трули! Площадът определено щеше да почака!

Часът беше около 12 на обяд, а температурите гонеха 30 градуса, но на терасата Santa Luciа беше пълно с хора! Едва успявахме да съберем с поглед всички трули на квартал Монти. И как да успеем, та те са над 1000! Да се чуди човек, защо града се казва “красиво дърво”, като погледа ти се пълни с бяло-сивата магия на малките къщички. Но според местните легенди, на това място някога да се простирали дъбови гори.

И като споменах легедни. Трулите са къщички, изградени изцяло от каменни блокове. Има различни легенди за причините те да бъдат построени. Една от тях гласи, че местните се научили да ги строят от камък и хоросан, за да не плащат данък за имот. Трулите се водели временни постройки, които лесно могат да бъдат преместени. За да избегнат високите данъци през средновековието, фермерите събаряли къщите си, когато идвал инспектор, а след това бързо ги построявали отново.

Според друга легенда, през XV век на жителите на Пулия им било забранено да строят постоянни жилища, за да може кралят лесно да ги премества на различни територии за обработване. И както гласи старата поговорка, че неволята учи, неволята събудила изобретателеността на жителите на Пулия. Те се научили да строят къщи от нескрепени помежду си камъни, които да могат лесно да се разглобяват, ако се наложи да се преместят.

Какво да правим в Алберобело?

В Алберобело няма нужда, а няма и да поискаш, да правиш друго, освен да се разхождаш из малките улички между красивите трули, да попиваш духа на мястото, да хапнеш вкусно gelato (ние си взехме от Pasticceria Martinucci и аз лично много го харесах). Не можеш да спреш да снимаш, да въртиш глава във всички посоки и да се дивиш на тази красота, заради която градът в включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО за Италия.

Поседнахме за малко в църквата Sant’Antonio di Padova – малка, красива църква в труло – където послушахме как красива дама свири на орган, а след това се отбихме в и градския парк срещу църквата. За обяд се спряхме на вкусни пици в “trEmme”, а след това поседяхме още малко на стъблите, които водят обратно към терасата Santa Lucia, дивейки се на пейзажа от трули, които се разкриваше пред нас.

Със сигурност Алберобело е различно през нощта и си струва да се види, но този път ние бяхме решили да не оставаме за нощувка тук. Ако и вие искате само да разгледате градчето, четири-пет часа ще ви бъдат повече от достатъчни, за да му се насладите без да бързате. По обяд, въпреки жегата, градчето е най-пълно. Около 16-17 часа улиците бяха видимо по-празни, така че ако сте решили са спите в града и искате да избегнете навалицата, моят съвет е да се разходите в по-късния следобед.

Другото лице на Алберобело.

След като се насладихме на трулите, се върнахме на площад Piazza del Popolo. Искрено, на мен страшно много ми допадна този площад. Като човек, който е живял в Пловдив, обичам айляка. Този площад, с идеално подравнение корони на дървететата, създаваше именно усещане за айляк! Когато застанете с гръб към фонтана и църквата Santa Lucia, в ляво ще видите кметството на Алберобело.

Само една пресечка по-напред, вдясно, се намира Casa d’Amore. Сградата няма нищо общо с любовта. Е, не и в традиционния смисъл. Построена е през 1797 година от Francesco d’Amore и е първата двуетажна постройка в Алберобело, построена с хоросан. Тази сграда е символ на признаването на Алберобело за законен град.

Друго интересно е базиликата “Св. Св. Козма и Дамян”. Носи името на покровителите на града. Базиликата е интересна не само отвън, но и отвърте. Всичко е изпипано до последния детайл. Истинска наслада е да се поседнеш за момент и да се възхитиш на шедьоврите, сътворени от човешка ръка!

Преди да се насочим към гарата, се раходихме из тесните улички на новата част на Алберобело. Откровено казано, това беше един от най-хубавите моменти от деня за мен! Нямаше никакви туристи, уличките бяха сенчести, пусти и страшно красиви! Определено си струва да отделите време и да се разходите и тук!

Алберобело определено е магическо място! Красиво и омиротворяващо със своите светли цветове и трули. Аз лично бих се върнала отново!

Вие посещавали ли сте Алберобело? А планирате ли да го посетите? Разкажете ми в коментарите.

– XoXo, Ро ♡