А след най – доброто?

Нищета.

Аз знам да обичам само така.
Ти обичаш само иначе.
Души, слепнали една за друга.
Разделени едно от друго тела.
Какво си причинихме с нашето обичане?!
..разпилени крайници,
повредени сетива.
ти – алкохолик
аз – луда, дето си говори сама.

Как да ти дам онова, което нямам?
Искаш много.
Нищо не даваш.
Ела, плачи ми на рамото.
Намокри ми със сълзи сърцето,
ще те нося вътре,
дори да ми тежиш на съвестта.
Но недей да целуваш,
недей да ме държиш за ръката,
недей да ме гледаш така…

и теб ли те е страх от най – доброто?
да, знам.
следваща точка има ли
след най – високата точка в любовта?

и аз винаги ще искам още
ти ще обичаш наопаки на моето обичане
но и в теб ще зее тази празнота
че най – доброто даже ни е малко
а след него като няма нищо
как, по дяволите, ще живеем в нищета?!