“всъщност в същността си аз и ти сме същите” #BringTheBloggers vol. 5 – Откровения и вдъхновения.

10.10.2020г. В Интер Експо Център цари типична блогърска обстановка. Всички в залата са с поглед забит в телефоните. Тихо е. Стряскащо тихо. От вълнение подраних. Събитието е #BringTheBloggers, организирано от Grazia Bulgaria. Romanspiration e откровена и уязвима, затова си признавам –  бях адски притеснена. Но не се и замислих дали да отида – това, над което упорствам напоследък е правенето на неща, които мъничко ме плашат.

Да, по – неуверена съм, отколкото изглеждам. Затова блогът ми вижда бял свят чак сега. Страхът от това да не бъдеш отхвърлен или неразбран може да убие много мечти. Може да те спре да бъдеш себе си. Може да ти попречи да се реализираш. На мен ми пречи вече прекалено дълго. И мисля, че е време да сложа край.

Откъде идва този страх ли? Странно детство не би могло да бъде причина. Всяко детство е странно само по себе си. А и отскоро се опитвам да боравя повече с въпроса “как”, отколкото с въпроса “защо”; опитам да търся решения, не оправдания; търся вдъхновение и мотивация за промяна, а не обяснения. Затова не искам да гледам назад, не искам да зная защо се е зародил този страх, какво прави там, защо не съм го преборила по – рано. Защото няма никакво значение. Значението е в това, което е сега.

Разко се връщам в настоящето: Bring the bloggers vol. 5.  Гушнала в ръце понамалелия, но не съвсем изчезнал страх, влязох в сградата. Изминаха около 10 минути, докато зяпам наоколо и пиша тези редове. Вече не е толкова тихо. И ми става все по – приятно.

Елица  Бехар и Цвета Евтимов се качват на сцената и само след няколко минути въздухът вече е пълен с позитивизъм, но вместо да натежи, става сякаш по – лек. Цвета е толкова истинска. Слушаш я и се заобичваш още повече. А Ели – тя е просто едно вдъхновение.  Говорят за притесненията си. Всичко е толкова чисто човешко. Иде ти да изкрещиш: “Хей, знам за какво говориш! И аз го чувствам.”

Пиша статията си live. Това го прави още по – интересно и истинско. Тъкмо признах страха си върху листа (да бе, да бъдем честни – беше си върху екрана, приложенето notes). И все пак, писах за притесненията и скритите си страхове, а сега Ели признава колко се срамува, а Цвета я подкрепя, споделяйки как дори жена, толкова очарователна като нея, понякога  се съмнява в красотата си. Може би е просто част от човешките характеристики. Както понякога ни болят мускулите – на всеки се случва, нали? Така и понякога всеки е неуверен и го е страх.  Това събитие ми помогна да осъзная нещо важно. Затова усетих нуждата тази статия да бъде сред първите в блога. Исках Romanspiration да бъде убежище. И е точно такова. Но не за другите. Убежище за мен самата. Romanspiration е мoето порастване.

„Срещнах“ @mademoisellie_ съвсем случайно във виртуалното пространство преди няколко месеца. Харесах я веднага. Харесва ми начина, по който представя живота, призмата, през която го пречупва в профила си, снимките, които споделя: от тях струи енергия. Профилът ѝ изглежда супер позитивен, жив и зареждащ. Ели offline – още по – позитивна, усмихната и харизматична. Харесвам я. Определено я харесвам много и ще я следя с огромен интерес. Защото нейната гледна точка за нещата от живота се пресича с моята, защото моите идеали за красиво оживяват в нейните снимки. Тя е момиче, което вдъхновява. Поне мен ме вдъхнови, докато я слушах. Защото се е осмелила да следва страстта си. Аз толкова време отлагам. Все си измислям причини да се забавя още малко. И после се чудя какво ми липсва, че да бъда цяла. Ето това ми липсва – да изживея страстта си; да се гмурна в себе си, да се удавя и да изплувам още по – истинска и завършена отпреди. Благодаря за вдъхновението, @mademoisellie_

@fabmamaworld е ново лице за мен. Признавам си, не знаех коя е Цвета Евтимов. Но се радвам, че Grazia Bulgaria ме запозна с нея. Нужни са такива хора, много от тях са нужни: хора, дето те карат да поглеждаш навтре в себе си и да се влюбваш в това, което си, без дори да осъзнават, че го правят. Цвета не държи всички да я харесват. И това е толкова яко! Всички да те харесват е невъзможно, плашещо и тотално нередно. Няма как да си себе си и да се харесаш на всички, просто защото хората сме различни и качествените прилагателни биват пречупени през личната призма на всеки от нас. Важни са само онези, които те харесват. В мое лице Цвета определено има един нов фен. Харесвам я! И го казвам, защото освен в това, че не е нужно да бъдеш харесван от всички, вярвам и в това, че когато харесваш нещо или някого трябва да го покажеш!

♥

В почивката чакам за кафе и не смея да заговоря прекрасните хора около мен, с които наистина, ама наистина си умирам да общувам! Но не посмявам.  В крайна сметка не зная точната дума, която да описва как се чувствам. Притеснена. Щастлива. Горда. От всичко по малко. А най – много – вдъхновена! Все още не съм сигурна дали ще прескоча страха си и ще се социализирам тук, днес. Може би все още предпочитам да изразявам себе си с писане. Крачка по крачка. Планирам да сдъвкам страховете си. Всичките. Но нека бъде на малки хапки. Иска ми се да кажа много неща. Да говоря с много хора. Но сякаш се парализирам. Често онова, което за едни е най – естественото нещо на света, за други е най – трудно.

След кафе паузата на сцената се качват две очарователни мами – Деница Стоянова и Наталия Такова. От тях лъха лято. Зная, че вече е откомври. Но те са толкова слънчеви и стоплящи.

Деница е непринудена и харизматична. Откровена, забавна, усмихната. Иска ми се да си говоря повече с хора като нея. Отваря темата за това колко е хубаво да показваме несъвършенствата си, да им даваме гласност, за да усещаме че сме заедно. Супер мама-модел споделя, че е будна още от рано. Графикът ѝ наистина звучи прилично препълнен. Но от начина, по който говори струи енергия, струи живот. Хубаво ти е да слушаш такива хора. Зареждат ти се батериите. Започваш да вярваш в супер силите на жените. Знам, че всяка една от нас ги има, просто трябва да бъдат събудени.

Наталия признава, че я смущават идеалните хора. Мен не ме смущават. Аз не вярвам в тях. Въпреки всичките си притеснения относно това колко несъвършена съм, знам, че не съм само аз; всеки е някак, с нещо, мъничко несъвършен. И една малка част от мен осъзнава колко страхотно е това. Един ден може би цялото ми същество ще го проумее и ще заживея в синхрон с всичките си несъвършенства. Но днес и сега съм достатъчно смела, за да дойда сама, но не и да заговоря хората, с които ми е интерно да разговарям.

Не, не се осмелих да направя първата крачка в социализирането. Но се оказа, че роклята ми е доста социална и кани невероятни дами, които да ми направят комплимент и да си поговорим. Йей! В крайна сметка си тръгвам с няколко нови познанства, безумно щастлива и благодарна.  Не посмях да направя някои от нещата, които ми се искаше. Но с други изненадах себе си. Дори да прозвучи като нещо маловажно, аз се познавам и виждам колко много се променям напоследък. И ми харесва. И се заобичвам все повече. Защото дори и на най – смелите понякога им се иска да се обадят сутринта преди важно събитие и да кажат, че са болни, за да не отидат; дори онези, на чиито снимки се възхищаваме, понякога не харесват образа в огледалото… Никой не е напълно съвършен, безгранично смел, идеално щастлив и неизчерпаемо енергичен. Всички си имаме своите страхчета и тайни. Но и всички имаме своите трикове, уникалности и моменти, в които правим нещо малко, с което постигаме много.

И на края на деня (както супер готино се изрази Наталия Такова) е важно да си случил нещо през изминалите 12 часа. И аз бих добавила – и да си се обичал!

Бъдете щастливи. Или пък не. Бъдете каквито ви идва от вътре да бъдете! Има и други като вас. Защото колкото сме различни и цветни, колкото и уникален да е всеки от нас, толкова си и приличаме.

„всъщност в същността си

аз и ти сме същите“