Коледни моменти

Честита Коледа! 

Неслучайно я наричат “Най-хубавото време в годината”. Коледа е за семейството, традициите, доброто, любовта. Коледа е за истински важните неща. За непреходното. За вечното. За истинското! 

Всяка Коледа е специална сама по себе си. С какво беше специална тази Коледа за нас? Хмм. Първата Коледа на семейство Коджабашеви! Не че кой знае какво се е променило, но е някак сантиментално да имаш първата Коледа, в която с любимото ти същество сте нещо повече от “Аз” и “Ти”, нещо повече от “Ние”. Първа Коледа, в която сте семейство не само в сърцата си, ами и официално! 

Сложихме елхата в началото на декември – стара елха, която баба и дядо грижливо пазят, докато ние се чудим къде точно ни се живее и сменяме градове и квартири. Качихме я в колата, заедно с две кутии играчки, които старателно избрах и си купих за първата ми Коледа като студентка и все още страшно много харесвам и нямам нищо против да слагам точно тях на елхата пак и пак, година след година. По традиция всяка година се купува по една нова играчка. Ние тази година си купихме нови лампички – символично, да осветяват пътя ни и всички следващи Коледи на нашето семейство. И смело мога да говоря и за двама ни – обожаваме тези лампички! Те сложиха върху елхата онзи щрих, който ѝ липсваше. Няма такъв кеф, като това да влезеш рано сутрин в хола, докато навън е още тъмно, да си направиш кафе, да поседиш тихо за миг, гледайки магическите светлини. И няма по – романтични вечери от тези, прекарани в леглото, точно под коледните светлинки.

Това беше първата ни Коледа като семейство, но четвъртата ни Коледа заедно. Печенето на Коледни бисквити е наша традиция вече от три години. Когато пекохме коледни курабийки за първи път нямахме формичи, а и не успяхме да намерим в нито един магазин – може и защото хукнахме да ги търсим в последния момент. Но аз много исках да направим точно джинджифилови човечета, затова ги нарисувах на картон и съвсем внимателно, с върха на остър нож, рязахме тестото по тези форми. Беше трудоемко, но страшно забавно. Може би заради онази емоция, всяка година чакам с нетърпение момента, в който с Илия ще правим заедно джинджифилови бисквити!

За следващия ни опит миналата година, си купхме формички много по – рано, така че процесът не беше толкова бавен и сложен, но отново ни беше много забавно! Освен това джинджифиловите бисквити са идеално допълнение към всеки подарък – красиви, вкусни и направени с любов.  

Тази година също не пропуснахме коледните бисквити. Направихме ги по същата рецепта, по която ги правим вече три години – брашно, сода, канела и джинджифил се смесват с разтовени на вода баня мед и масло. Лесна и изчистена рецепта, която обожавам (което е доста странно, като се има предвид колко много мразя мед – мисля, че тези коледни бисквити са единственото нещо, което поне един път в годината ме кара да ям това полезно, но омразно за мен нещо). Тази година не направихме нито едно джинджифилово човече А и тестото ни се получи една идея по – меко, защото Илия настоя да сложим повече масло и повече мед (сама не знам как се навих!). С толкова меко и тънко разточено тесто се оказа трудно да изрязваш и местиш в тавата по – малките и деликатни форми като еленчета, например, та затова бисквитките ни бяха оновно камбанки, къщички и, разбира се, елхички. Изкарахме си страхотна вечер! Така и не ни остана време да направим бисквитите в нормално време, но да рисуваш коледни елхи в 23 часа си има своя чар. 

Опаковането на подаръците все още не е сред традициите ни. Но за мен е любим момент и се надявам тази година да сме положили началото. Илия основно гледаше и ми подаваше парчета тиксо, ама това пак си е работа в екип! Честно казано, мисля, че да гледам подаръците струпани под елхата ме радва дори повече от това да ги разопаковам! Тази година, с помощта на някой и друг reel, мисля, че се получиха доста сполучливи. Как ви се струват? 

Много, ама много искахме да си направим и джинджифилова къщичка. Все не оставаше време, така че решихме да я направим на 24 декември. Планът беше, както почти всяка година, да се съберем при баба в Асеновград. Освен джинджифиловата къща, държах ние, като младо семейство, да направим питката. А дължителната гозба на масата от нас са пълнените сушени чушки с ориз, орехи и стафиди. 

И така, на 24 се захванахме за работа. Доста хаотично, с грешки, крив покрив, недостатъчно ориз и позагорял карамел, в крайна сметка, около 18 часа вече бяхме в колата, щастливи, горди и натоварили цяла тава с пълени чушки, торба с подаръци, първата питка, която изобщо някога в живота си съм правила, и една доста прилично изглеждаща (пак първа за нас) джинджифилова къща. Беше приказна вечер. Разбира се, когато в една къща се съберат три поколения (и брат ми, който е все още на 17), няма как да няма някоя и друга драма. Но от сладките! От онези, дето служат за слепване на семейството, които ни правят едно – като карамелът, дето държеше къщичката ни цяла! 

Та, относно къщичката. Супер интересно занимание е, стига да имаш време и желание. Отново разтопихме мед (плашещо много според моите виждания, но аз исках да направя къщичка, не да я ям!) + допълнително захар и вода. Смесихме прясно мляко с яйце, канела, джинжифил, сода и бакпулвер. Изсипахме върху добре почистената маса един килограм брашно, направихме кладенче и изсипахме вътре и двете течни смеси. В нашата семейство, Илия е този, който меси, пък аз разточвам. Та той се захвана за работа, и след като замеси тестото, го прибрахме в хладилника, за да почине, докато ние отидем да напазаруваме съставките, които бяхме забравили да си набавим предния ден – много ясно, че имаше такива, някой да не би да се е съмнявал?

Разточвнето, признавам си, ме измъчи. Дали нещо бяхме объркали в пропорциите, дали си е трудоемко – не знам. Но беше къде, къде по – предизвикателно от разточването на тестото за бисквитките. Предварително си бях начертала и отрязала шаблони за къщичката. Разточвах тестото на блатове, приличащи на нещо като пръвоъгълник (ама не съвсем), после печем и докато е топло, режем формите. При нас не беше като по учебник, имаше спънки, но като цяло съм доволна от резултата! 

Истинското предизвикателство беше лепенето! Понеже правим всичко в последния момент, реших да не рискувам с “лепило” от белтък и пудра захар, защото съхне по – бавно. Заложихме на карамела, като по-силно и по-бързо съхнещо “лепило”. Супер. Ама и карамел правехме за първи път! Та, няма да лъжа, беше си цирк! Изгорихме тигана, свърши ни захарта, импровизирахме с кафява захар мусковадо – определено не ви съветвам да правите карамел с нея! Е, в крайна сметка залепихме всички стени на къщичката. Оказа се, че не съм мерила добре и едната част на покрива не пасна точно, но някак с украсата оправихме положението. 

Накратко за нашата първа джинджифилова къщичка – не беше идеална, но ние се влюбихме в нея! Защото си е наша, защото е първа и защото определено ще го превърнем в традиция, и съм сигурна, че ще се справяме все по – добре! 

Питката ни, от друга страна, се получи страхотно! И като визия, и като вкус. Брашно, лъжичка сода, загасена в оцет, 3 супени лъжици зехтин, хладка вода. И паричка, разбира се! Която се падна на Бог. А при вас на кого се падна паричката?

На 25 декември следобяд, за втора поредна година, отидохме да караме кънки на лед. Тази година ледената пързалка в Пловдив е разположена на площада, пред военния клуб, голяма е, винаги пълна с хора и има два коридора, който влизат в градската градина. Аз хич, ама хич не мога да карам кънки, но с нетрпение чаках този момент. Надявам се и него да превърнем в традиция! Първите ми минути на леда отново бях пред разплакване и мрънках, че искам да сляза от кънките, да ги захвръля по – надалеч и да се махна оттам. Обаче с малко инат и търпение, решена да изляза от комфортната си зона, стиганах до момента, в който се движа из пързалката и дори се пускам от парапета. А след 30-40 минути, даже карам и към центъра, далече-далече от парапета! За мен си е геройство! 

Брат ми пък кара като професионалист. За втори път се качва на кънки на лед, но пък има сериозен опит с ролерите, та ни дразни с разни номера, каране на един крак, пируети, спринтове – тясна му дойде пързалката!

Обичам Коледа! Обичам всяка традиция, която година след година добавяме! Моите любими коледни моменти са семейният уют на Бъди вечер, закуската и филмът, в коледното утро, споделени с любимия мъж, кънките с брат ми и женската вечер с моите момичета. А кои са твоите любими коледни моменти? 

.