Вдъхнови се [2]: Професия Сватбен Фотограф

Ех, февруари. Месец на студ и любов. Има нещо доста символично в това, не мислите ли? Точно когато ни е най-студено се нуждаем от най-много любов. 

Време е за ново вдъновение. В предишното интервю за рубриката “Вдъхнови се”, си говорихме със Соня Сурталова (можете да си го припомните ето тук) Сега имам не един, а цели двама гости! Празникът на влюбените чука на вратата и съвсем умишлено съм избрала точно тези две млади и свежи момчета. Защо ли? Ами защото работа им е свързана именно с любовта! Новите вдъхновения, на които давам думата са Атанас Божалов и Лукас Георгиев. И без повече размотаване, им давам думата, за да ви запознаят със себе си, своята работа. И, защо не, да ви вдъхновят. Приятно четене!

♥

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Лукас: Аз съм Лукас, фотограф и IT специалист. Родом съм от Казанлък, в момента живея в Пловдив. Обичам купоните, Капана и пътуванията.

Атанас: Аз съм Атанас Божалов. От Асеновград съм и живея в Пловдив. Занимавам се със сватбена и портретна фотография. А отскоро и с видео заснемане.

Защо точно сватбена фотография?

Атанас: Защото е най-забавно! Защото е комплексно – включва в себе си почти всеки друг вид фотография, но на едно място! Малко е трудно. Не всеки може да го прави, не е за всеки. Но определено е много забавно.

От колко време се занимаваш с това?

Атанас: Ами тази година стават 10 години.

Уау!

Атанас: И всъщност сега си давам сметка за този факт, дори не се бях замислял. Първите 2 години бяха по-скоро прохождане, по 2-3 сватби на година, опипвах почвата, за да разбера дали наистина искам да се занимавам с това нещо, дали ми харесва.

_{Личен архив: Атанас Божалов}

А теб с какво те привлече сватбената фотография, Лукас?

Лукас: Избрах сватбена фотография, защото много ми харесва денят, в който се събират двама луди, които са решили да се обвържат и още 200 гладни и пияни! (смее се). Харесва ми цялата емоция, която носи този ден. И защото, както спомена и Наско, сватбената фотография е сбор от почти всички други видове фотография.

Как се подготвяте за една сватба?

Лукас: Аз подхождам доста сериозно и винаги се подготвям предварително. Залагам на сигурна техника, много батерии, резервни апарати, обективи, карти памет.

Добрата подготовка ли е най-важна?

Лукас: Опитът е най-важен.

Атанас: Опит и добро настроение. Трябва да си носиш доброто настроение в сватбения ден, защото, ако не си в добро настроение, няма да се получат нещата. И ще си проличи и на снимките.

_{Личен архив: Атанас Божалов}

Кое е най-трудно при заснемането на сватби?

Лукас: Най-трудното идва след сватбения ден. Сватбеният ден не е труден, сам по себе си. Е, разбира се, ако не е от онези гадни дни, в които всичко постоянно се обърква.

Като да завали и да отнесе украсата, например?

Лукас: Да. Но, като цяло сватбеният ден не е труден за фотографа. Би могъл да е труден за младоженците, например, за организацията.

Атанас: Да, съгласен съм, май е най-трудно да се придържаш към организацията! Има младоженци, които колкото и да са мислили плана за деня, той просто не се случва.

Лукас: А най-кофти е, ако се развали настроението на булката. Или, ако е бременна.

Атанас: Да! Бременните булки определено се изнервят по-лесно и биха могли да се превърнат в предизвикателство. Друго, което се сещам – кофти светлинни условия! И заснемането на ръченицата – някои шафери и кумове могат да бъдат много активни и трудни за следене. (смее се)

Лукас: И жегата! Жегата е трудна! Става дума за сватбите през юли и август. Жегата много може да измори фотографа!

Атанас: Да! Издържаш до ресторанта, но като стигнеш там и вече започваш да усещаш умората.

А кое е най-хубавото?

Лукас: Емоцията на хората!

Атанас: Точно това щях да кажа и аз! Ако успееш да заснемеш нея, си си свършил работата!

_{Личен архив: Лукас Георгиев}

Разкажете ни малко повече за първата сватба, която е заснел всеки един от вас? По-специална ли е от останалите?

Атанас: На първата сватба, която снимах бях втори фотограф. Имах представа горе-долу кой ритуал след кой следва, но не знаех какво да очаквам. Още тогава, обаче, си намерих своя начин за снимане – като мушичка на стената, да не се пречкам на никого. Още тогава усетих, че това ще бъде моят начин на работа. И така си остана.

Лукас: Моята първа сватба беше с човека до мен. Един ден, докато с Наско пиехме бира, му показах един широкоъгълен обектив и той ме попита: “Абе, ти не искаш ли да дойдеш с мен да пробваш някоя сватба?” И аз си казах “Е, що да не искам. Става”. И това беше първата сватба, която снимах. Седмица по-късно ме покани на още една. По-късно през същата година беше и първата ми самостоятелна сватба. И до ден днешен е една от най-хубавите! Не само защото беше първа и е специална, но и откъм кадри, защото младоженците нямаха никакви специални изисквания и ми дадоха пълна свобода на действие.

Кой е по-капризен: булката или младоженецът?

Атанас: Булката, в 90% от случаите! Е, добре де, може би малко по-малко от 90. Случва се понякога да има по един младоженец, който много контрастира с другите младоженци!

Лукас: Роднините!

Атанас: Да. (смее се) Доста често именно роднините имат доста претенции.

_{Личен архив: Лукас Георгиев}

Тук Илия, който пие бира и слуша разговора ни, се намесва с въпроса:
Бихте ли снимали сватба на хомосексуална двойка?

Лукас: Определено да! Това е доста специфична ниша.

Атанас: Да, бих. Но в България, за съжаление, хомосексуалните двойки все още са доста подтискани. За десетте години, откакто се занимавам с фотография, се сещам само за един колега форограф, който да е снимал само една хомосексуална сватба. Но в социалните мрежи, следвам чуждестранни колеги – били те фотографи или видеографи – които често снимат такива сватби.

Отказвали ли сте предложения за заснемане на сватби? Кое би ви накарало да откажете такова?

Лукас: Аз снимам от сравнително скоро и не ми се е налагало да отказвам сватба. Кое би ме накарало да откажа… ами има едни червени лампички, които се включват още при първите разговори и осъзнаваш, че повече ще си навредиш, отколкото да помогнеш. Бих отказал сватба, ако не усещам хората!

Атанас: На мен ми трябваше доста време, докато успея да ги забелявам тези червени лампички. Но съм много съгласен! Ако още на първите си срещи с младоженците, усетиш, че не можеш да разговаряш правилно с тях, в крайна сметка може да се окаже, че повече им пречиш в сватбения ден. Аз съм отказвал. И то две сватби наведнъж. При мен дойдоха младоженци, доведоха и кумовете на срещата, които, както разбрах в последствие, ще се омъжват по-късно през същата година. И всъщност, искаха да се спазарят да снимам и двете сватби, на цената на една. Замислих се. Не всичко е пари. За момент дори се зачудих дали да не приема. Но осъзнах, че ценя труда си и отказах

Различна ли е сватбата, когато я гледаш през обектива?

Лукас: Когато я гледаш през обектива си в центъра на купона, пък като си гост, гледаш сватбата от тъч линията. Е, освен, ако не си кум! (смее се)

Атанас: Когато си гост, можеш да си позволиш да не обръщаш внимание на абсолютно всичко, което се случва. Аз лично съм бил доста по-малко пъти гост на сватба, отколкото съм присъствал, за да я заснема. И когато съм бил гост, при обявяването на даден ритуал, например разрязването на тортата, инстинктивно скачам, за да заснема ритуала. (смее се) Но определено през обектива емоциите се виждат по-ясно.

Сватбеният ден е като кратък миг за младоженците, но съм сигурна, че за фотографите е дълъг и тежък ден. Кой е моментът от сватбеният ден, който е най-голямо предизвикателство за вас и кой е онзи, който на всяка сватба чакате с нетърпение?

Лукас: Най-голямото предизвикателство е фотосесията. Когато дойде време за нея и всички погледи се вперват във фотографа. Друго предизвикателство са традициите с вземането на булката, разбиването на врата – всички традиции, при които са много хора в тесен коридор. Като цяло положението е като в 7 сутринта в градския транспорт. И от фотографа се очаква хем да си опази техниката, хем да направи някой и друг стойностен кадър. А най-хубавият момент е, може би, когато видиш кадрите, които си направил и усмивките на младоженците, когато и те самите ги видят! Най-хубаво е удовлетворението от добре свършената работа.

Атанас: За мен също фотосесията е най-предизвикателният момент.

Може би защото по време на фотосесията емоцията отстъпва на заден план? Защото там хората инстинктивно започват да позират…

Атанас: Именно, много точно казано! А най-любимият момент за мен е подготовката. Намирам нещо много специално в подготовката на булката, съответно и на младоженеца. Има едно специално вълнение, емоция. И винаги точно от този момент са най-добрите ми снимки. Може би защото и най-много се старая именно при заснемането на подготовката на младоженците.

_{Личен архив: Атанас Божалов}

Разкажете ни някои сватбен гаф? Скъсана рокля, изгубена обувка, закъснял младоженец…

Атанас: О, закъснения има много! Те са си част за българската традиция. (смее се). Дори и кум сме имали закъснял или пък си е забравил личната карта.

Лукас: Имали сме и ядосани булки, разбира се, например, когато младоженецът и кумът са повикали музиканти, въпреки, че булката не е съгласна. (смее се)

Когато двама души планират сватбата си, обикновено, им е за първи път. Вие, като хора с опит в сватбите, какво бихте посъветвал бъдещите младоженци, така че да има възможно най-малко гафове и най-красиви снимки?

Атанас: Най-важният съвет, който бих дал на младоженците е: Организацията приключва в деня преди сватбата! В деня на сватбата, се забравят всякакъв тип организации и само си гледат кефа!

_{Личен архив: Атанас Божалов}

А какво бихте посъветвали ваши млади, тепърва прохождащи колеги? Какво е нужно, за да станеш успешен и разпознаваем сватбен фотограф?

Атанас: Търпение! Нещата ще се получат рано или късно. И да запомнят едно неписано правило: ако на една сватба си направил някой страхотен кадър, не очаквай задължително да направиш същия и на следващата сватба, защото е много вероятно да не се случи.

Лукас: Снимането на сватби е като сноуборда: трябва да имаш много желание и след всяко падане да се изправяш и да продължаваш напред. Ако си проходжащ, можеш активно да търсиш възможността да си асистент или втори фотограф на по-напреднал колега. Но в никакъв случай не бъдете асистенти или втори фотографи на колега, който ви забранява да споделяте снимките, които правите и да ги използвате в собственото си портфолио!

Атанас: Съгласен съм с Лукас. Ако един фотограф все още не се чувства достатъчно уверен, бих го посъветвал да не се хвърля да заснема сватба сам, а по-скоро да потърси колега, на който да бъде втори фотограф за няколко сватби, за да види от първо лице как са нещата. Все пак няма две сватби, които съвсем да си приличат. Така ще попадне в различни ситуации и ще може да прецени дали заснемането на сватби е неговото нещо!

В три думи – каква е любовта, погледната през обектива?

Лукас: Хармония, елегантност, чувство.

Атанас: Емоция, нежност и леко притеснение.

Отново в три думи – какъв е Лукас Георгиев, щом хване фотоапарата в ръка?

Лукас: Щастливец, професионалист, удовлетворен.

А какъв е Атанас Божалов?

Атанас: По-спокоен, по-уверен, по-жив!

Пожелайте нещо на нашите читатели.

Атанас: Най-лошото премина, имайте вяра!

Лукас: Усмихвайте се, вярвайте и се обичайте!