Вдъхнови се [3]: Да съборим границите в общуването

Запознах се с Алекс и Боби съвсем, ама съвсем случайно, на еди-си-кой август, около 2 сутринта. Какво си помислих за тях в първия момент, когато ги видях? Най-обикновени свежи, млади хора. Оттогава мина повече от една година. Разбрах, че не са точно обикновени. Те са хора с мисия. И в днешния позакъснял епизод на “Вдъхнови се”, ви срещам с Алекс, за да ви разкаже повече за тази мисия.

Здравей, Алекс! Би ли се представил на нашите читатели?

Аз съм Алекс. От Пловдив съм. На първия учебен ден в осми клас се запознах с Борис. И двамата започнахме да учим във Френската гимназия. Аз седнах на първия чин. Той седна на последния. Стори ми се интересен – висок, с дълга коса, метал бунтар, с кубинки, макар че още беше лято. Супер скандален тип! Всички си бяха намерили къде и до кого да седнат. Борис седеше сам. И въпреки че мястото на чина до мен също беше заето, аз реших да се преместя и да седна с Борис. Така да се каже, отидох да го приобщя. (смее се)

И така ли започна вашето приятелство?

Да, това беше началото. Аз започнах да му разказвам за семейството си, за майка ми, за баща ми, за това от какво се интересувам. Но той не споделяше нищо за себе си. Беше много затворен. Някак успях да го предразположа и в един момент започна да ми разказва за своите родители, че и те, и цялата му рода са глухи – само той е чуващ.

На мен това ми стана много интересно, защото откровено казано преди това не се бях замислял дори за реалното съществуване на глухи хора! В България няма никаква информираност по тази тема. Няма жестов превод по телевизията, за да ти направи впечатление. И никога не бях срещал глухи хора – в крайна сметка, те са като една малка общност, ходят на определени места, на които ние едва ли бихме отишли.

Боби ли предложи да те научи на жестовия език или ти сам пожела?

Стана някак естествено. Просто ми беше интересно и постепенно Боби започна да ме учи на разни жестове, на азбуката. Дори в час си подсказваме чрез жестов език. Говорехме си за други хора пред тях самите и не си крещяхме в клубовете, а общувахме чрез жестове.

Гениално! Много време ли ти отне да се научиш?

Един ден Борис ме покани у тях. И се запознах с баща му, който е глух. И е супер як човек! Опитвах се да завържа разговор с него, но ми беше трудно. Жестовият език е много интуитивен! Голяма част от жестовете са логични, имат смисъл. Абе, отвътре ти идват! Но въпреки това, ако нямаш набор от специфични жестове, е трудно да направиш цяло изречение. С бащата на Боби се разбирахме, смеехме се, но не беше пълноценен разговор.

Осъзнах, че не мога да комуникирам с него, а той е наистина интересен човек! Дадох си сметка, че може би има много други интересни хора, с които няма да мога да комуникирам. И реших, че трябва да се науча да общувам и без думи! Боби ме запознаваше с все повече глухи хора, аз все повече се интересувах от жестономичния език. Много исках да мога да разговарям с тези хора сам, без да се налага Борис да е до мен да ми превежда.

Как тази страст се превърна в бизнес?

Когато завършихме гимназия, всеки пое по пътя си. Аз бях в чужбина, когато Борис ми се обади и каза “Ей тук, с един приятел мислим да стартираме бизнес. Преминал съм през много предизвикателства в живота си, знам какви са проблемите и как мога да се решат. Но никой не прави нищо по въпроса – нито НПО-та, нито държавата. На никой сякаш не му пука за глухите хора и за това какви проблеми имат те!”

Преди колко време се случи това?

В края на 2020 година. Аз, Боби и още един наш приятел решихме да обединим опит и усилия и да създадем нещо гениално, нещо революционно. И стартирахме. Освен, че ми беше много на сърце, видях и много потенциал в идеята. Върнах се в България и направихме нещо като турне из страната. Обиколихме областни градове и се срещнахме с глухи хора. Целта ни беше да направим проучване. И установихме, че глухите хора днес, имат същите проблеми, които са имали и преди 50 години. Тоест, вече 50 години съществуват едни и същи проблеми, без да се предлага адекватно решение.

В какво се изразява вашата дейност?

Уроци по жестов език. Освен това предоставяме жестов превод на събития, на видеа и в медиите. Целта ни е да осигурим повече достъпност за глухите хора, за да се чувстват равни на останалите. Много ни се иска да научим бизнеса да ги интегрира правилно. И съответно да наема на работа повече глухи хора.

Защо Stray Sheep?

Интересен въпрос. Всеки разбира името по негов си начин. За мен Stray Sheep е съчетание от Stray dog (Улично куче) и Black Sheep (Черна овца) – уличната черна овца. Защото, за да постигнеш онова, към което ние се стремим, трябва да си на улицата. Трябва да си сред хората. Ние сме отлъчената черна овца, която се стреми да предложи по-светло бъдеще. Но освен това овцете са стадо. Една овца, в крайна сметка, никога не остава сама. Заедно градим нещо. Заедно сме по-силни. По-големи. Заедно сме повече.

Голяма част от нас не познават глухи хора. Имаме ли тогава полза от изучаването на жестов език?

Разбира се! Жестовият език не се изчерпва до умението да общуваш с глух човек. Той помага за развитието на много личностни качества – емпатия, емоционална интелигентност, невербална комуникация. Доказано е, че дори при общуването с думи, невербалната комуникация играе ключова роля. Проучванията доказват, че когато общуваме, предаваме около 60% от информацията чрез езика на тялото, около 30% чрез тона на говорене и едва 10% чрез думи.

Има разлика дали просто седиш и говориш свит, скован, без никакво жестикулиране и дали, докато говориш размахваш ръце, използваш жестове и езика на тялото си. В тази връзка, жестовият език помага много и за развиване на презентационните умения.

Друго много важно, на което ни учи жестовият език, е да се фокусираме върху събеседника си. Когато общуваш с някого на жестов език, ти общуваш само и истински с него! Не се разсейваш. Защото няма как да комуникираш с човека отсреща, ако си проверяваш телефона или зяпаш в другата посока. Когато комуникират, глухите хора се гледат директно в очите. Не можеш да излъжеш глух човек! Той винаги усеща. Усеща енергията ти, духа ти. Знае дали си тук. Знае дали присъстваш в момента.

Ще ни дадеш ли пример за някой от ежедневните проблеми на глухите?

Да кажем, че аз имам да свърша някаква административна работа, да се отбия до дадена институция. И тази работа ще ми отнеме има-няма час. Ако един глух човек трябва да свърши същата работа, на него ще му бъдат нужни в пъти повече време и усилия! Той ще се нуждае от преводач, за да успее да свърши работата. Или, ако не може да си намери или позволи преводач, ще му се наложи да отиде сам и вместо устно, да общува, пишейки всичко, което иска да каже или попита на лист хартия. Това, освен че е много бавно, често е и повод за стрест, и дори за агресия. Много от служителите се дразнят на тази бавна комуникация и са груби с глухите хора, замерят ги с химикали, гонят ги…

Трудно ли е да се научи жестов език?

Ние всички знаем жестов език! Той е там вътре в нас. Когато сме били деца, преди да се научим да говорим, всички ние сме общували с жестове и физиономии. После научаваме говоримия език и подтискаме жестовия дълбоко в нас, подтискаме невербалното общуване, което сме използвали до онзи момент и се впускаме във вербална комуникация. Жестовият език е заложен в нашето ДНК. Идеята е просто да го преоткрием.

Май целият живот е именно това: раждаме се с всички нужни качества и умения, после докато растем бягаме от тях. А след това прекарваме целия остатък от живота си, стремейки се да си ги върнем обратно.

Именно! Когато две деца от различни националности се срещнат на детската площадка, те нямат проблем с комуникацията. Въображението им е гениално и за тях няма граници! Точно това е жестовият език.

От бизнес гледна точка, какви предизвикателства срещате, в опитите си да се развивате?

Предизвикателства има във всеки бизнес! При нас, може би, най-голямото е липсата на подкрепа от страна на държавата. Едва в началото на 2021 година, жестовият език бе признат като официален език в България. И започнаха да се появяват закони, задължаващи всички институции, държавната администрация и бизнесите да предложат адекватни решения за адаптация и интеграция на глухите хора. Това със сигурност е голяма стъпка! Но, откровено казано, е муден процес. За година и половина, все още всичко стои на ниво предложение, все още се сформира комисия и така нататък. Но макар и бавно, добрата новина е, че има напредък!

Друго, с което се сблъскваме е, че темата сякаш е все още табу. Когато чуят “Жестов език”, хората веднага се сещат за благотворителност. Самата професия жестов преводач не се приема сериозно, не се приема с респект. Бизнесите често гледат с недоверие, когато им предложим услугите си. Чудят се защо им искаме пари за нещо, което трябва да е благотворителност. А то не трябва да бъде благотворителност! В България социалният бизнес не е като в САЩ, няма данъчни облекчения.

Какво е решението според теб?

Конкурентен пазар! Ако се създаде конкурентен пазар с достатъчно кадри, професията жестов преводач би могла да се превърне в уважавана и високо платена позиция, която хората ще искат да работят. И съответно, повече и повече хора ще се учат на жестов език. Което ще доведе до повече преводачи за глухите хора, които да им съдействат, когато имат нужда.

Срещате ли предразсъдъци у хората?

Ами, честно казано не! Напоследък е hot topic, модерно е! Филм, когато разказва за глухи хора спечели Оскар. За първи път в историята глух актьор спечели Оскар. На все повече големи концерти, поне в Америка, могат да бъдат видени жестови преводачи. Има такива и в новините.

Ние се стремим да предоставим жестов превод и на развлекателни предавания. Такъв пример е “Звънни на Караджов” – първото развлекателно предаване в България, което има жестов превод, благодарение на Stray Sheep. Има все повече информираност по темата и емоционалната интелигентност на хората е по-висока, благодарение на което предразсъдъците намаляват!

Обичаш ли работата си?

Да!

Какво те вдъхновява?

Желанието да бъдем революция в България! В момента, ако дадено видео, филм или предаване има жестов превод, хората се учудват. Прави им впечатление, че има жестов превод. Аз искам да се стигне до онзи момент, в който на хората да им прави впечатление и да се учудват, когато няма жестов превод.

Каква е първата стъпка, с която да се впуснем в света на жестовия език?

Научете малък набор от жестове. Не се страхувайте да комуникирате с глух човек! Не проявявайте съжаление към него – той е достатъчно кадърен, адекватен и способен да се справя сам! Забравете съжалението. Отнасяйте се към глухия си събеседник като към всеки друг чуващ човек. Просто общувайте с него!