дантелени стъпки

облечена в щастие рими и дантела
грабнала на тръгване книжле и усмивка
забравила обаче половината бельо
тича и се смее на потеглящия автобус
като грациозна гaзела с обувки на ток
засрамен спира автобуса и отваря като в усмивка широко врати
след няколко спирки – отново но тъжно
тя слиза стиснала книжлето
пак тича и още по – силно се смее
вече се чуват дантелените ѝ стъпки из блока
целува ме бързо влиза без покана
възглавниците са на пода тя между тях
с жест на ръката ме кани да я придружа
а дори не казва накъде отива
„чети ми“ – измърка и се сгуши в мен
„а ти какво ще ми дадеш?“
от малък съм такъв не правя нищо без отплата
„чети! все нещо ще измисля.“
като на дете ѝ светват очите
a в дълбините искри от страстта на жена
дава ми щастие рими и дантела
нищо не дължи за моето четене
но аз на нея толкова много стихове дължа