мъжете в живота ми са ме пожелавали каква ли не:

като котка
като девица
по висок ток и жартиери
по прозрачна риза
по приятелски
по две;
строга
тиха
романтична
луда;
по настръхнали фантазии
с вързани ръце
а някои извратеняци дори
само по сърце.

той единствен ме поиска
по корица
по стотина страници
в дребен шрифт
по вдъхновение
по страст и смисъл
не просто по сърце
а с оголени копнежи
страхове
и тайни
понесла всичките си “Аз” в ръце.

само по корица ме поиска
за да шава в мене с пръсти и очи
със скъсана последна страница
като художествен дефект
и краят все му се изплъзва
и навлиза все по – навътре
в мен

но последна страница изобщо няма.
само хвърчащи листи втъкнати между меките корици

ето ме
ухая на мастило и обичане
ти сам ме поиска такава –
невъзможна за пълно прочитане.