Старо Железаре. Арт галерия под слънчевите лъчи.

Знаете ли, че само на 40км. от Пловдив, има едно малко селце с население 418 души, което е истинска арт галерия на открито? 

Село Старо Железаре се възражда за живот, след като стените и оградите на къщите в селото, започват една по една да се изпълват с картини, изобразяващи лицата на местни жители, известни български и световни изпълнители, актьори, политици. Попаднах за първи път в това чудно селце преди има-няма месец. Тогава обаче, не ми остана време да се насладя на всички шедьоври, сътворени по стените на селските сгради. 

Затова трябваше да се върна отново! 

За да стигнете от Пловдив до село Старо Железаре ви трябват около 40 минути, което превръща малкото селце в идеална дестинация за еднодневна екскурзия за пловдивчани! Селото се намира точно по средата между Хисаря и Старосел, на 10-15 минути и от двете, затова ако сте на почивка в района, определено си струва да го посетите!

Защо?

Може би вече сте чували за Старо Железаре. В селото няма забележителности. Няма музеи, няма театри. Няма галерия. Но не му и трябва такава! Цялото селце – от табела до табела – е една невероятна галерия на открито! 

Първите творби по дуварите на къщите се появяват през 2015 година. Идеята е на Венцислав Пирянков и неговата съпругата Катажина. Венцислав е преподавател в Познанския арт университет и живее заедно със семейството си в Полша, но всяка година се връща в село Демирджелери – днешно Старо Железаре – където като дете е идвал на гости на своите баба и дядо.  

Отделете си два-три часа – че дори и цял ден! – за да можете да разгледате бавно и с наслада изкуството пръснато из малките улички на селото. Политици, актьори, музиканти – ще срещнете много познати лица! А между тях, горди и съвсем на място, ще видите и лицата на жителите на селото. Денят, в който повторно посетих селото беше доста студен, въпреки че е март и пролетта уж наближава. Затова улиците бяха празни и нямахме шанса да поговорим с местните – лицата им видяхме само по дуварите. 

Голяма част от картините са черно-бели. Но не и тези на улицата МоМа (Museum of Modern Art). Тя е изпълнена с картини на известни художници като Густав Климт, Пабло Пикасо, Джеймс Енсор, Джордж де Кирико, Марк Шагал, Джаксън Полак, Салвадор Дали… и още много други. 

Венцислав и Катажина разгръщат своята идея и я превръщат във фестивал по стенна живопис и година след година, все повече от дуварите на къщите се изпълват с картини. През лятото на 2021 година, на седмото издание на фестивала, селото се сдобива и със стената на смеха. На нея греят усмивките на знаменити българи като Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Георги Парцалев и Георги Калоянчев; редом с Уди Алън, Упи Голдбърг, Зак Галифианакис, Луи дьо Фюнес, Мелиса Маккарти и още, и още! Венци и Катажина вярват, че именно смяхът е онова, от което най-много се нуждаем след всички смесени емоции, които небезизвестната пандемия остави след себе си! 

Измежу графтите, разбира се, място намират и важни личности от българската история като Васил Левски, Цар Симеон Велики, Иван Вазов, Тодор Живков; а също и съвременно политици като Волен Сидеров, Бойко Борисов, Румен Радев, Мая Манолова, че даже и Слави Трифонов, който в своя саркастичен стил отговаря с “Де да знам” на въпроса “Има ли такъв народ?”, зададен му от една симпатична крава. Никак не е случайно, че на фасадата на местната църква са нарисувани образите именно на Индира Ганди и Фидел Кастро. През 1968 г. селото е посетено от индийската министър-председателка, а през 1972-ра – от легендарния кубински лидер. 

О, и има и още!

Впечатляващо е и паното с лика на изпълнителката на национални танци Гергана Енева, жест от нейните колеги от отбор “Тракия”, по повод оттеглянето ѝ от голямата сцена след 25-годишна кариера. Сега то краси дувара на къщата, където танцьорката е прекарала детството си. Дело е на художника Йордан Терзийски и просто спира дъха! Когато посетихме селото за първи път – в средата на февруари – се оказахме пред този шедьовър малко преди 17 часа, когато слънцето вече се бе запътило на запад, приготвящо се да залезе за къщата, украсена с образа на Гергана Енева. Това беше от моментите, в които си на точното място в точното време! И красотата, създадена от човешка ръка, се сля с красотата на природата! 

Старо Железаре е емоция, която си струва да си подарите! И определено си струва да ѝ отделите нужното време! Не бързайте, насладете се. Всяка уличка крие изненада. Обаче, недейте да търсите отговори в изкуството сътворено по стените и оградите. Няма да ги откриете. Като всяко изкуство, и това тук е сътворено, за да поражда въпроси. Потвърждават го също и Венци и Катажина. Проектът им е уникален, защото няма логика. По техни думи той е пълен абсурд. И точно затова е толкова блестящ!