на мама.

в моите очи ти винаги ще бъдеш
на четиридесет – четиридесет и две.
точно както аз в твоите
ще остана цял живот дете.

пред нашата връзка
безсилно е времето
и само цифра са годините.
и разстоянието е нищо,
и проблемите.

след всички паднали листи
от дървета и от календари,
след всички бури,
земетръси и пожари,
след всички изгреви и залези,
след щастието и след тъгата
в крайна сметка
пак ще си останем
едно непорастващо дете
и една красива дама
на четиридесет – четиридесет и две.

– Ро ♡