Следи…

Момиче с дълга кестенява коса, светла кожа, бели зъби и кафеви оби, облечено с бяло яке, черни ръкавици и червен шал, е в планината, в малка горичка от вечно зелени дървета - борове и ели - и държи в ръцете си малка топка сняг и го гледа с усмивка. Картината прилича на снежна зимна приказка. Пътеката е отрупана със сняг, а момичето в кадъра е щастливо.

Замислял ли си се някога дали
⁠някъде все още има от тебе следи? ⁠
Спомняш ли си откъде си тръгнал? ⁠
Откъде започва твоята пътека от трохи? ⁠⁠

Дали още личат следите ти?⁠
Дали дъждът ги е целувал
⁠или алчно ги е крал? ⁠
Дали някой е поспрял да ги разгледа?⁠
Дали се е усмихнал? Дали те е познал? ⁠
Дали от чужди стъпки са размазани?
⁠Или са още там⁠
от гората и от ветровете пазени?! ⁠⁠

Край няма. Всичко е едва ново начало.
⁠Пътеката от трохи все намира как
⁠да продължи още малко, още нанякъде. ⁠
Към ново теб.⁠
Към нови глави и епизоди. ⁠
Към нови тъги и нирвани.⁠⁠

Продължават следите ти. ⁠
Към нови гори,
⁠чиито ветрове имат памет безгранична.
⁠И те пазят в себе си.⁠
И те намират, ⁠
за да разрошат косите ти, ако забравиш
⁠простичката истина, че си обичан! ⁠

Момиче облечено в дънки, бяло яке, черни боти и черни ръкавици, върви по снежната пътека в планината към малка горска къщичка, барака, където са прибрани нарязани дърва за огрев. За къщичката има голямо вечнозелено дърво, бор.
Instagram icon with "Follow me" CTA (call to action).

You Might Also Like

Leave a Reply