Следи…

Замислял ли си се някога дали
⁠някъде все още има от тебе следи? ⁠
Спомняш ли си откъде си тръгнал? ⁠
Откъде започва твоята пътека от трохи? ⁠⁠

Дали още личат следите ти?⁠
Дали дъждът ги е целувал
⁠или алчно ги е крал? ⁠
Дали някой е поспрял да ги разгледа?⁠
Дали се е усмихнал? Дали те е познал? ⁠
Дали от чужди стъпки са размазани?
⁠Или са още там⁠
от гората и от ветровете пазени?! ⁠⁠

Край няма. Всичко е едва ново начало.
⁠Пътеката от трохи все намира как
⁠да продължи още малко, още нанякъде. ⁠
Към ново теб.⁠
Към нови глави и епизоди. ⁠
Към нови тъги и нирвани.⁠⁠

Продължават следите ти. ⁠
Към нови гори,
⁠чиито ветрове имат памет безгранична.
⁠И те пазят в себе си.⁠
И те намират, ⁠
за да разрошат косите ти, ако забравиш
⁠простичката истина, че си обичан! ⁠